Съдът спаси Христо Бисеров от искове за милиони, КПКОНПИ осъдена да плати над сто хиляди лева
Софийският градски съд отхвърли исковете за близо 2 млн. лв. на антикорупционната комисия против някогашния зам.-шеф на Народното събрание и на Движение за права и свободи Христо Бисеров и фамилията му. Делото беше заведено през 2015 година и продължи 9 години, през които един път беше прекъснато, след това и спряно до изговаряне на Съда на Европейския съюз (СЕС), с цел да продължи още веднъж през 2020 година
Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) искаше от съда да отнеме на Бисеров и брачната половинка му Мария къща и автомобил в София, над 50 000 лв. от негова сметка, продадени акции от Мария Бисерова за 260 000 лв., пари от продадена кола за 12 000 лв., както и 360 000 лв., които е дала на заем на сина си Ивайло Главинков. От Главинков пък КОНПИ искаше да бъдат отнети близо 700 000 лв. по две банкови сметки.
Сега съдът отхвърля исковете и осъжда комисията да заплати държавна такса от близо 80 000 лв..
Освен това КПКОНПИ е наказана да заплати разноските за юрист на семейство Бисерови – 9900 лв. на Христо Бисеров, 25 000 лв. на брачната половинка му и 17 000 лв. на сина им Ивайло, което прави общо над 130 000 лв., които комисията би трябвало да заплати за делото. Решението обаче не е дефинитивно и КОНПИ може да го апелира в Софийския апелативен съд.
Делото е резултат от следствието за пране на пари и данъчни закононарушения против Христо Бисеров и доведения му наследник Главинков. То стартира през 2013 година, а обвиняванията против Главинков за пране на пари даже не стигнаха до съд, до момента в който Бисеров беше оневинен за данъчни закононарушения.
През 2015 година антикорупционната комисия обаче заведе две каузи за конфискация против Бисеров, брачната половинка му и Главинков. Другото дело беше в Софийския областен съд (СОС), като искът на КПКОНПИ е против Бисерова, Главинков и ръководената от него компания " Солари Елов дол ", а общият му размер е 4 081 099 лв.. То също първо беше прекъснато, само че по-късно апелативният съд го възобнови, до момента в който в края на 2020 година СОС не отхвърли (виж тук) тези искове на комисията заради изтекла безспорна отминалост, а тя беше наказана да заплати разходи за над 164 000 лв..
Делото в Софийски градски съд пък беше прекъснато през 2019 година и от апелативния съд, а по-късно Върховният касационен съд постанови то да бъде спряно, до момента в който Съд на Европейския съюз се произнесе по преюдициално питане от България за гражданската конфискация, неоснована на присъда. В запитването се искаше съдът в Люксембург да уточни дали българският Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (старият конфискационен закон от 2012 г.) подхожда на Директива 2014/42 за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейски Съюз. Заради преюдициалното питане единствено в Софийски градски съд бяха спрени 33 каузи. То беше отправено по делото за конфискация на имуществото против някогашната шефка на Клиниката по дерматология във ВМА проф. Мирослава Кадурина, брачна половинка ѝ и сина ѝ, както и сдружението " Дерма прим ". По него КОНПИ претендира 2,8 млн. лева
В края на 2021 година Съд на Европейския съюз реши, че Директива 2014/42 има за цел да задължи страните членки да вкарат общи минимални правила за конфискация на средства и доходи, свързани с закононарушения, предвид на улеснение на взаимното признание на решения за конфискация по наказателни каузи. Съдът акцентира обаче, че директивата " не урежда конфискацията на средства и облаги от противозаконни действия, постановена от съд на страна членка в хода на или след произвеждане, което не се отнася за установяването на едно или няколко закононарушения ".
Докато се чакаха решенията на съда по делата за конфискация, Христо Бисеров заведе иск по Закона за отговорността и страната за вреди против прокуратурата за 70 000 лв. поради противозаконните обвинявания против него за пране на пари и данъчни и валутни закононарушения. Първоначално градският съд му присъди обезщетение от 15 000 лв., само че то по-късно беше понижено до 7500 лв., откакто и апелативният, и Върховният касационен съд одобриха, че делото не е нанесло на Бисеров по-големи от нормалните вреди. В решението на апелативния съд се споделяше, че изгубените от Бисеров партийни и държавни постове са оказали доста по-сериозно влияние върху персоналното му достолепие и висока самокритика, в сравнение с обвиняванията, за които беше оневинен.
Източник: Lex.bg
Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ) искаше от съда да отнеме на Бисеров и брачната половинка му Мария къща и автомобил в София, над 50 000 лв. от негова сметка, продадени акции от Мария Бисерова за 260 000 лв., пари от продадена кола за 12 000 лв., както и 360 000 лв., които е дала на заем на сина си Ивайло Главинков. От Главинков пък КОНПИ искаше да бъдат отнети близо 700 000 лв. по две банкови сметки.
Сега съдът отхвърля исковете и осъжда комисията да заплати държавна такса от близо 80 000 лв..
Освен това КПКОНПИ е наказана да заплати разноските за юрист на семейство Бисерови – 9900 лв. на Христо Бисеров, 25 000 лв. на брачната половинка му и 17 000 лв. на сина им Ивайло, което прави общо над 130 000 лв., които комисията би трябвало да заплати за делото. Решението обаче не е дефинитивно и КОНПИ може да го апелира в Софийския апелативен съд.
Делото е резултат от следствието за пране на пари и данъчни закононарушения против Христо Бисеров и доведения му наследник Главинков. То стартира през 2013 година, а обвиняванията против Главинков за пране на пари даже не стигнаха до съд, до момента в който Бисеров беше оневинен за данъчни закононарушения.
През 2015 година антикорупционната комисия обаче заведе две каузи за конфискация против Бисеров, брачната половинка му и Главинков. Другото дело беше в Софийския областен съд (СОС), като искът на КПКОНПИ е против Бисерова, Главинков и ръководената от него компания " Солари Елов дол ", а общият му размер е 4 081 099 лв.. То също първо беше прекъснато, само че по-късно апелативният съд го възобнови, до момента в който в края на 2020 година СОС не отхвърли (виж тук) тези искове на комисията заради изтекла безспорна отминалост, а тя беше наказана да заплати разходи за над 164 000 лв..
Делото в Софийски градски съд пък беше прекъснато през 2019 година и от апелативния съд, а по-късно Върховният касационен съд постанови то да бъде спряно, до момента в който Съд на Европейския съюз се произнесе по преюдициално питане от България за гражданската конфискация, неоснована на присъда. В запитването се искаше съдът в Люксембург да уточни дали българският Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (старият конфискационен закон от 2012 г.) подхожда на Директива 2014/42 за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейски Съюз. Заради преюдициалното питане единствено в Софийски градски съд бяха спрени 33 каузи. То беше отправено по делото за конфискация на имуществото против някогашната шефка на Клиниката по дерматология във ВМА проф. Мирослава Кадурина, брачна половинка ѝ и сина ѝ, както и сдружението " Дерма прим ". По него КОНПИ претендира 2,8 млн. лева
В края на 2021 година Съд на Европейския съюз реши, че Директива 2014/42 има за цел да задължи страните членки да вкарат общи минимални правила за конфискация на средства и доходи, свързани с закононарушения, предвид на улеснение на взаимното признание на решения за конфискация по наказателни каузи. Съдът акцентира обаче, че директивата " не урежда конфискацията на средства и облаги от противозаконни действия, постановена от съд на страна членка в хода на или след произвеждане, което не се отнася за установяването на едно или няколко закононарушения ".
Докато се чакаха решенията на съда по делата за конфискация, Христо Бисеров заведе иск по Закона за отговорността и страната за вреди против прокуратурата за 70 000 лв. поради противозаконните обвинявания против него за пране на пари и данъчни и валутни закононарушения. Първоначално градският съд му присъди обезщетение от 15 000 лв., само че то по-късно беше понижено до 7500 лв., откакто и апелативният, и Върховният касационен съд одобриха, че делото не е нанесло на Бисеров по-големи от нормалните вреди. В решението на апелативния съд се споделяше, че изгубените от Бисеров партийни и държавни постове са оказали доста по-сериозно влияние върху персоналното му достолепие и висока самокритика, в сравнение с обвиняванията, за които беше оневинен.
Източник: Lex.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ